рутения

Речник на българския език

1. рутения — ед. ч. непълен член

рутения е производна форма на рутений (ед. ч. непълен член).

2. рутения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

рутения е производна форма на рутя (мин. страд. прич. м. р. непълен член).