рутил си

Речник на българския език

1. рутил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

рутил си е производна форма на рутя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. рутил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

рутил си е производна форма на рутя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).