рутеше

Речник на българския език

1. рутеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

рутеше е производна форма на рутя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. рутеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

рутеше е производна форма на рутя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).