рути

Речник на българския език

1. рути — сег. вр., 3 л., ед. ч.

рути е производна форма на рутя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. рути — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

рути е производна форма на рутя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. рути — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

рути е производна форма на рутя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. рути — повелително наклонение, ед. ч.

рути е производна форма на рутя (повелително наклонение, ед. ч.).