рутила

Речник на българския език

1. рутила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рутила е производна форма на рутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рутила — мин. деят. св. прич. ж. р.

рутила е производна форма на рутя (мин. деят. св. прич. ж. р.).