срутвахте

Речник на българския език

1. срутвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

срутвахте е производна форма на срутвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. срутвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

срутвахте е производна форма на срутвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).