срутвах

Речник на българския език

1. срутвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

срутвах е производна форма на срутвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. срутвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

срутвах е производна форма на срутвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).