срутва

Речник на българския език

1. срутва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

срутва е производна форма на срутвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. срутва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

срутва е производна форма на срутвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. срутва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

срутва е производна форма на срутвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).