срутвали

Речник на българския език

1. срутвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

срутвали е производна форма на срутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. срутвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

срутвали е производна форма на срутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. срутвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

срутвали е производна форма на срутвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. срутвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

срутвали е производна форма на срутвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).