срутваха

Речник на българския език

1. срутваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

срутваха е производна форма на срутвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. срутваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

срутваха е производна форма на срутвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).