срутвало

Речник на българския език

1. срутвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

срутвало е производна форма на срутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. срутвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

срутвало е производна форма на срутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. срутвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

срутвало е производна форма на срутвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. срутвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

срутвало е производна форма на срутвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).