помитам

Речник на българския език

помѝтам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

помѝташ, несв. и помета̀, св.
1. Какво. Мета изцяло; измитам. Помитам стаята.
2. Прен. Кого, какво. Насилствено отстранявам от пътя си; премахвам.
3. Прен. Разг. Какво. Изяждам докрай, без остатък; омитам. Помитам чинията.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • помитъм
  • пумитам
  • пумитъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ми-там по-ми-та-ме
2 лице по-ми-таш по-ми-та-те
3 лице по-ми-та по-ми-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ми-тах по-ми-тах-ме
2 лице по-ми-та по-ми-тах-те
3 лице по-ми-та по-ми-та-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ми-тах по-ми-тах-ме
2 лице по-ми-та-ше по-ми-тах-те
3 лице по-ми-та-ше по-ми-та-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помитал съм помитала съм помитало съм помитали сме
2 лице помитал си помитала си помитало си помитали сте
3 лице помитал е помитала е помитало е помитали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях помитал бях помитала бях помитало бяхме помитали
2 лице беше помитал беше помитала беше помитало бяхте помитали
3 лице беше помитал беше помитала беше помитало бяха помитали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще помитам ще помитаме
2 лице ще помиташ ще помитате
3 лице ще помита ще помитат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм помитал ще съм помитала ще съм помитало ще сме помитали
2 лице ще си помитал ще си помитала ще си помитало ще сте помитали
3 лице ще е помитал ще е помитала ще е помитало ще са помитали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да помитам щяхме да помитаме
2 лице щеше да помиташ щяхте да помитате
3 лице щеше да помита щяха да помитат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм помитал щях да съм помитала щях да съм помитало щяхме да сме помитали
2 лице щеше да си помитал щеше да си помитала щеше да си помитало щяхте да сте помитали
3 лице щеше да е помитал щеше да е помитала щеше да е помитало щяха да са помитали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помитал съм помитала съм помитало съм помитали сме
2 лице помитал си помитала си помитало си помитали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помитал съм помитала съм помитало съм помитали сме
2 лице помитал си помитала си помитало си помитали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм помитал била съм помитала било съм помитало били сме помитали
2 лице бил си помитал била си помитала било си помитало били сте помитали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да помитам щяла съм да помитам щяло съм да помитам щели сме да помитаме
2 лице щял си да помиташ щяла си да помиташ щяло си да помиташ щели сте да помитате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм помитал щяла съм да съм помитала щяло съм да съм помитало щели сме да сме помитали
2 лице щял си да си помитал щяла си да си помитала щяло си да си помитало щели сте да сте помитали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих помитал бих помитала бих помитало бихме помитали
2 лице би помитал би помитала би помитало бихте помитали
3 лице би помитал би помитала би помитало биха помитали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ми-тай по-ми-тай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ми-тан
непълен член по-ми-та-ния
пълен член по-ми-та-ни-ят
женски род по-ми-та-на
членувано по-ми-та-на-та
среден род по-ми-та-но
членувано по-ми-та-но-то
множествено число по-ми-та-ни
членувано по-ми-та-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ми-тал
непълен член по-ми-та-лия
пълен член по-ми-та-ли-ят
женски род по-ми-та-ла
членувано по-ми-та-ла-та
среден род по-ми-та-ло
членувано по-ми-та-ло-то
множествено число по-ми-та-ли
членувано по-ми-та-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ми-тал
женски род по-ми-та-ла
среден род по-ми-та-ло
множествено число по-ми-та-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ми-тащ
непълен член по-ми-та-щия
пълен член по-ми-та-щи-ят
женски род по-ми-та-ща
членувано по-ми-та-ща-та
среден род по-ми-та-що
членувано по-ми-та-що-то
множествено число по-ми-та-щи
членувано по-ми-та-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-ми-тай-ки

Връзки