помета

Речник на българския език

помета̀ преходен глагол от свършен вид (тип 145tt) редактиране

Значение

пометѐш, мин. св. помѐтох, мин. прич. помѐл, св.вж. помитам.

Грешни изписвания (7)

  • пометъ
  • помита
  • помитъ
  • пумета
  • пуметъ
  • пумита
  • пумитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ме-та по-ме-тем
2 лице по-ме-теш по-ме-те-те
3 лице по-ме-те по-ме-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ме-тох по-ме-тох-ме
2 лице по-ме-те по-ме-тох-те
3 лице по-ме-те по-ме-то-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ме-тях по-ме-тях-ме
2 лице по-ме-те-ше по-ме-тях-те
3 лице по-ме-те-ше по-ме-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помел съм помела съм помело съм помели сме
2 лице помел си помела си помело си помели сте
3 лице помел е помела е помело е помели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях помел бях помела бях помело бяхме помели
2 лице беше помел беше помела беше помело бяхте помели
3 лице беше помел беше помела беше помело бяха помели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще помета ще пометем
2 лице ще пометеш ще пометете
3 лице ще помете ще пометат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм помел ще съм помела ще съм помело ще сме помели
2 лице ще си помел ще си помела ще си помело ще сте помели
3 лице ще е помел ще е помела ще е помело ще са помели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да помета щяхме да пометем
2 лице щеше да пометеш щяхте да пометете
3 лице щеше да помете щяха да пометат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм помел щях да съм помела щях да съм помело щяхме да сме помели
2 лице щеше да си помел щеше да си помела щеше да си помело щяхте да сте помели
3 лице щеше да е помел щеше да е помела щеше да е помело щяха да са помели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пометял съм пометяла съм пометяло съм пометели сме
2 лице пометял си пометяла си пометяло си пометели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помел съм помела съм помело съм помели сме
2 лице помел си помела си помело си помели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм помел била съм помела било съм помело били сме помели
2 лице бил си помел била си помела било си помело били сте помели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да помета щяла съм да помета щяло съм да помета щели сме да пометем
2 лице щял си да пометеш щяла си да пометеш щяло си да пометеш щели сте да пометете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм помел щяла съм да съм помела щяло съм да съм помело щели сме да сме помели
2 лице щял си да си помел щяла си да си помела щяло си да си помело щели сте да сте помели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих помел бих помела бих помело бихме помели
2 лице би помел би помела би помело бихте помели
3 лице би помел би помела би помело биха помели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ме-ти по-ме-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ме-тен
непълен член по-ме-те-ния
пълен член по-ме-те-ни-ят
женски род по-ме-те-на
членувано по-ме-те-на-та
среден род по-ме-те-но
членувано по-ме-те-но-то
множествено число по-ме-те-ни
членувано по-ме-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-мел
непълен член по-ме-лия
пълен член по-ме-ли-ят
женски род по-ме-ла
членувано по-ме-ла-та
среден род по-ме-ло
членувано по-ме-ло-то
множествено число по-ме-ли
членувано по-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ме-тял
женски род по-ме-тя-ла
среден род по-ме-тя-ло
множествено число по-ме-те-ли