пометеше

Речник на българския език

1. пометеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пометеше е производна форма на помета (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пометеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пометеше е производна форма на помета (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).