пометяла

Речник на българския език

1. пометяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пометяла е производна форма на помета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пометяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пометяла е производна форма на помета (мин. деят. несв. прич. ж. р.).