пометете

Речник на българския език

1. пометете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пометете е производна форма на помета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пометете — повелително наклонение, мн. ч.

пометете е производна форма на помета (повелително наклонение, мн. ч.).