помелите

Речник на българския език

1. помелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

помелите е производна форма на помета (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. помелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

помелите е производна форма на помеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).