пометели

Речник на българския език

1. пометели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пометели е производна форма на помета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пометели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пометели е производна форма на помета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).