пометяло

Речник на българския език

1. пометяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пометяло е производна форма на помета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пометяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пометяло е производна форма на помета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).