изтребвам

Речник на българския език

изтрѐбвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изтрѐбваш, несв. и изтрѐбя, св.; Кого, какво. Унищожавам, убивам докрай всички или всичко. Изтребвам мравките. Изтребвам плевелите в градината. Изтребиха този животински вид. Изтребиха много мирни хора.

Грешни изписвания (7)

  • езтребвам
  • езтребвъм
  • естребвам
  • естребвъм
  • изтребвъм
  • истребвам
  • истребвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-т-реб-вам из-т-реб-ва-ме
2 лице из-т-реб-ваш из-т-реб-ва-те
3 лице из-т-реб-ва из-т-реб-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-т-реб-вах из-т-реб-вах-ме
2 лице из-т-реб-ва из-т-реб-вах-те
3 лице из-т-реб-ва из-т-реб-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-т-реб-вах из-т-реб-вах-ме
2 лице из-т-реб-ва-ше из-т-реб-вах-те
3 лице из-т-реб-ва-ше из-т-реб-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтребвал съм изтребвала съм изтребвало съм изтребвали сме
2 лице изтребвал си изтребвала си изтребвало си изтребвали сте
3 лице изтребвал е изтребвала е изтребвало е изтребвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтребвал бях изтребвала бях изтребвало бяхме изтребвали
2 лице беше изтребвал беше изтребвала беше изтребвало бяхте изтребвали
3 лице беше изтребвал беше изтребвала беше изтребвало бяха изтребвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтребвам ще изтребваме
2 лице ще изтребваш ще изтребвате
3 лице ще изтребва ще изтребват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтребвал ще съм изтребвала ще съм изтребвало ще сме изтребвали
2 лице ще си изтребвал ще си изтребвала ще си изтребвало ще сте изтребвали
3 лице ще е изтребвал ще е изтребвала ще е изтребвало ще са изтребвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтребвам щяхме да изтребваме
2 лице щеше да изтребваш щяхте да изтребвате
3 лице щеше да изтребва щяха да изтребват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтребвал щях да съм изтребвала щях да съм изтребвало щяхме да сме изтребвали
2 лице щеше да си изтребвал щеше да си изтребвала щеше да си изтребвало щяхте да сте изтребвали
3 лице щеше да е изтребвал щеше да е изтребвала щеше да е изтребвало щяха да са изтребвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтребвал съм изтребвала съм изтребвало съм изтребвали сме
2 лице изтребвал си изтребвала си изтребвало си изтребвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтребвал съм изтребвала съм изтребвало съм изтребвали сме
2 лице изтребвал си изтребвала си изтребвало си изтребвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтребвал била съм изтребвала било съм изтребвало били сме изтребвали
2 лице бил си изтребвал била си изтребвала било си изтребвало били сте изтребвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтребвам щяла съм да изтребвам щяло съм да изтребвам щели сме да изтребваме
2 лице щял си да изтребваш щяла си да изтребваш щяло си да изтребваш щели сте да изтребвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтребвал щяла съм да съм изтребвала щяло съм да съм изтребвало щели сме да сме изтребвали
2 лице щял си да си изтребвал щяла си да си изтребвала щяло си да си изтребвало щели сте да сте изтребвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтребвал бих изтребвала бих изтребвало бихме изтребвали
2 лице би изтребвал би изтребвала би изтребвало бихте изтребвали
3 лице би изтребвал би изтребвала би изтребвало биха изтребвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-т-реб-вай из-т-реб-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-т-реб-ван
непълен член из-т-реб-ва-ния
пълен член из-т-реб-ва-ни-ят
женски род из-т-реб-ва-на
членувано из-т-реб-ва-на-та
среден род из-т-реб-ва-но
членувано из-т-реб-ва-но-то
множествено число из-т-реб-ва-ни
членувано из-т-реб-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-т-реб-вал
непълен член из-т-реб-ва-лия
пълен член из-т-реб-ва-ли-ят
женски род из-т-реб-ва-ла
членувано из-т-реб-ва-ла-та
среден род из-т-реб-ва-ло
членувано из-т-реб-ва-ло-то
множествено число из-т-реб-ва-ли
членувано из-т-реб-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-т-реб-вал
женски род из-т-реб-ва-ла
среден род из-т-реб-ва-ло
множествено число из-т-реб-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-т-реб-ващ
непълен член из-т-реб-ва-щия
пълен член из-т-реб-ва-щи-ят
женски род из-т-реб-ва-ща
членувано из-т-реб-ва-ща-та
среден род из-т-реб-ва-що
членувано из-т-реб-ва-що-то
множествено число из-т-реб-ва-щи
членувано из-т-реб-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-т-реб-вай-ки