избивам

Речник на българския език

избѝвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

избѝваш, несв. и избѝя 1 , св.
1. Кого, какво. Убивам всички, които са налице или много от тях. Тази нощ са избили задържаните.
2. Какво. С удар отнемам, премахвам, отклонявам, откъртвам. Изби пистолета от ръката му. Избивам клин. Защитникът изби топката от краката на противника.
3. Какво. Правя дупка в нещо плътно. Избихме врата на стената. Камионите са избили дупки по пътя.



избѝваш, несв. и избѝя 2 , св.
1. След пределно натрупване и напрежение се показвам, появявам се на повърхността. Пот изби по челото му. Сълзи избиха в очите ѝ. По стената избиха капки влага.
2. За вода, нефт — изскачам под напрежение. Нефтът изби силно.
3. Прен. За чувство — след сдържане се проявявам външно. Мъката ѝ изби в силен плач.
4. Прен. Отклонявам се от едно състояние и преминавам в друго. Любовта му изби във враждебност.
избива ме — (или те, го, я, ни, ви, ги)/избие ме. 1. Кара ме, иде ми. Избива ме на плач.
2. Обхваща ме, обзема ме. Избива ме на страх. Избива ме на сълзи.

Грешни изписвания (3)

  • езбивам
  • езбивъм
  • избивъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-би-вам из-би-ва-ме
2 лице из-би-ваш из-би-ва-те
3 лице из-би-ва из-би-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-би-вах из-би-вах-ме
2 лице из-би-ва из-би-вах-те
3 лице из-би-ва из-би-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-би-вах из-би-вах-ме
2 лице из-би-ва-ше из-би-вах-те
3 лице из-би-ва-ше из-би-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избивал съм избивала съм избивало съм избивали сме
2 лице избивал си избивала си избивало си избивали сте
3 лице избивал е избивала е избивало е избивали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избивал бях избивала бях избивало бяхме избивали
2 лице беше избивал беше избивала беше избивало бяхте избивали
3 лице беше избивал беше избивала беше избивало бяха избивали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избивам ще избиваме
2 лице ще избиваш ще избивате
3 лице ще избива ще избиват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избивал ще съм избивала ще съм избивало ще сме избивали
2 лице ще си избивал ще си избивала ще си избивало ще сте избивали
3 лице ще е избивал ще е избивала ще е избивало ще са избивали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избивам щяхме да избиваме
2 лице щеше да избиваш щяхте да избивате
3 лице щеше да избива щяха да избиват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избивал щях да съм избивала щях да съм избивало щяхме да сме избивали
2 лице щеше да си избивал щеше да си избивала щеше да си избивало щяхте да сте избивали
3 лице щеше да е избивал щеше да е избивала щеше да е избивало щяха да са избивали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избивал съм избивала съм избивало съм избивали сме
2 лице избивал си избивала си избивало си избивали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избивал съм избивала съм избивало съм избивали сме
2 лице избивал си избивала си избивало си избивали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избивал била съм избивала било съм избивало били сме избивали
2 лице бил си избивал била си избивала било си избивало били сте избивали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избивам щяла съм да избивам щяло съм да избивам щели сме да избиваме
2 лице щял си да избиваш щяла си да избиваш щяло си да избиваш щели сте да избивате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избивал щяла съм да съм избивала щяло съм да съм избивало щели сме да сме избивали
2 лице щял си да си избивал щяла си да си избивала щяло си да си избивало щели сте да сте избивали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избивал бих избивала бих избивало бихме избивали
2 лице би избивал би избивала би избивало бихте избивали
3 лице би избивал би избивала би избивало биха избивали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-би-вай из-би-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-би-ван
непълен член из-би-ва-ния
пълен член из-би-ва-ни-ят
женски род из-би-ва-на
членувано из-би-ва-на-та
среден род из-би-ва-но
членувано из-би-ва-но-то
множествено число из-би-ва-ни
членувано из-би-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-би-вал
непълен член из-би-ва-лия
пълен член из-би-ва-ли-ят
женски род из-би-ва-ла
членувано из-би-ва-ла-та
среден род из-би-ва-ло
членувано из-би-ва-ло-то
множествено число из-би-ва-ли
членувано из-би-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-би-вал
женски род из-би-ва-ла
среден род из-би-ва-ло
множествено число из-би-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-би-ващ
непълен член из-би-ва-щия
пълен член из-би-ва-щи-ят
женски род из-би-ва-ща
членувано из-би-ва-ща-та
среден род из-би-ва-що
членувано из-би-ва-що-то
множествено число из-би-ва-щи
членувано из-би-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-би-вай-ки