избивала

Речник на българския език

1. избивала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избивала е производна форма на избивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избивала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избивала е производна форма на избивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избивала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избивала е производна форма на избивам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избивала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избивала е производна форма на избивам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).