избиваха

Речник на българския език

1. избиваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избиваха е производна форма на избивам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избиваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

избиваха е производна форма на избивам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).