избивал си

Речник на българския език

1. избивал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избивал си е производна форма на избивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избивал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избивал си е производна форма на избивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избивал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избивал си е производна форма на избивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).