избивахте

Речник на българския език

1. избивахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

избивахте е производна форма на избивам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. избивахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

избивахте е производна форма на избивам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).