срутвала

Речник на българския език

1. срутвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

срутвала е производна форма на срутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. срутвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

срутвала е производна форма на срутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. срутвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

срутвала е производна форма на срутвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. срутвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

срутвала е производна форма на срутвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).