мъртвило

Речник на българския език

мъртвѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Липса на живот; пълен покой, замрялост.

Грешни изписвания (3)

  • мартвило
  • мартвилу
  • мъртвилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мър-т-ви-ло
членувано мър-т-ви-ло-то
мн.ч. мър-т-ви-ла
членувано мър-т-ви-ла-та