пустота̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Липса на живот; тишина.
2. Пустош, необитаемо пространство.
3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот. Обхваща го пустота.
1. Липса на живот; тишина.
2. Пустош, необитаемо пространство.
3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот. Обхваща го пустота.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- постота
- постотъ
- постута
- постутъ
- пустотъ
- пустута
- пустутъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пус-то-та | |
|---|---|---|
| членувано | пус-то-та-та | |
| мн.ч. | пус-то-ти | |
| членувано | пус-то-ти-те | |
| звателна форма | — | |