суета

Речник на българския език

суета̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. суетѝ, ж. Обикн. ед.
1. Всичко безсмислено, дребно, напразно, малоценно.
2. Склонност към нещо безсмислено, към парадиране.
3. Излишна прибързаност в движенията, действията и др.; суетене. Предпразнична суета.

Грешни изписвания (7)

  • соета
  • соетъ
  • соита
  • соитъ
  • суетъ
  • суита
  • суитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-е-та
членувано су-е-та-та
мн.ч. су-е-ти
членувано су-е-ти-те
звателна форма