самохвалство

Речник на българския език

самохва̀лство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Изтъкване на собствените достойнства.

Грешни изписвания (15)

  • самофалство
  • самофалству
  • самохвалству
  • самуфалство
  • самуфалству
  • самухвалство
  • самухвалству
  • съмофалство
  • съмофалству
  • съмохвалство
  • съмохвалству
  • съмуфалство
  • съмуфалству
  • съмухвалство
  • съмухвалству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мох-вал-с-т-во
членувано са-мох-вал-с-т-во-то
мн.ч. са-мох-вал-с-т-ва
членувано са-мох-вал-с-т-ва-та