хвалба

Речник на българския език

хвалба̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хвалбѝ, ж. Разг.
1. Хвалене, похвала. Чухме големи хвалби за него.
2. Пренебр. Нескромно изтъкване на съмнителни достойнства, заслуги. Стига с тези хвалби.

Грешни изписвания (7)

  • фалба
  • фалбъ
  • фълба
  • фълбъ
  • хвалбъ
  • хвълба
  • хвълбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хвал-ба
членувано хвал-ба-та
мн.ч. хвал-би
членувано хвал-би-те
звателна форма