славословие

Речник на българския език

славосло̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. славословия, ср. Славословене.

Грешни изписвания (3)

  • славусловие
  • слъвословие
  • слъвусловие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-вос-ло-вие
членувано сла-вос-ло-ви-е-то
мн.ч. сла-вос-ло-вия
членувано сла-вос-ло-ви-я-та