възхваляване

Речник на българския език

възхваляване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • възфалъване
  • възфаляване
  • възхвалъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-х-ва-ля-ва-не
членувано въз-х-ва-ля-ва-не-то
мн.ч. въз-х-ва-ля-ва-ния
членувано въз-х-ва-ля-ва-ни-я-та