славене

Речник на българския език

сла̀вене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • славени
  • славине
  • славини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-ве-не
членувано сла-ве-не-то
мн.ч. сла-ве-ния
членувано сла-ве-ни-я-та