похвала

Речник на българския език

похва̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. похва̀ли, ж. Добър отзив за някого (за неговите качества, дейност, постъпки и др).

Грешни изписвания (7)

  • пофала
  • пофалъ
  • похвалъ
  • пуфала
  • пуфалъ
  • пухвала
  • пухвалъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пох-ва-ла
членувано пох-ва-ла-та
мн.ч. пох-ва-ли
членувано пох-ва-ли-те
звателна форма