признание

Речник на българския език

призна̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. признания, ср.
1. Признаване.
2. Думи, с които се признава нещо. Признание в любов.
3. Обществено уважение. Заслужавам признание.

Грешни изписвания (1)

  • презнание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. приз-на-ние
членувано приз-на-ни-е-то
мн.ч. приз-на-ния
членувано приз-на-ни-я-та