откровение

Речник на българския език

откровѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. откровѐния, ср.
1. Неочаквано разкриване на истина.
2. Разкриване на съкровени чувства или мисли. Изпадам в откровение.
3. Последна книга от Библията; Апокалипсис.

Грешни изписвания (3)

  • открувение
  • уткровение
  • уткрувение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-к-ро-ве-ние
членувано от-к-ро-ве-ни-е-то
мн.ч. от-к-ро-ве-ния
членувано от-к-ро-ве-ни-я-та