самопризнание

Речник на българския език

самопризна̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. самопризнания, ср. Признаване на собствена вина при престъпление пред съд или пред следовател. Правя пълни самопризнания.

Грешни изписвания (7)

  • самопрезнание
  • самупрезнание
  • самупризнание
  • съмопрезнание
  • съмопризнание
  • съмупрезнание
  • съмупризнание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-моп-риз-на-ние
членувано са-моп-риз-на-ни-е-то
мн.ч. са-моп-риз-на-ния
членувано са-моп-риз-на-ни-я-та