изповед

Речник на българския език

ѝзповед съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

изповедта̀, мн. ѝзповеди, ж.
1. Разкриване и признаване на грехове пред духовно лице.
2. Разкриване на съкровени мисли и чувства пред някого. Изслушах тъжната ѝ изповед.

Грешни изписвания (4)

  • изповет
  • изповит
  • изпувет
  • изпувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-по-вед
членувано из-по-вед-та
мн.ч. из-по-ве-ди
членувано из-по-ве-ди-те
звателна форма