покая̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. покая̀ния, ср. Обикн. ед. Признаване на грешка, вина; разкаяние.
Грешни изписвания (3)
- покъяние
- пукаяние
- пукъяние
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ка-я-ние | |
|---|---|---|
| членувано | по-ка-я-ни-е-то | |
| мн.ч. | по-ка-я-ния | |
| членувано | по-ка-я-ни-я-та |