разкаяние

Речник на българския език

разкая̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разкаяния, ср. Признаване на грешка, на простъпка, на престъпление, на отклонение от някакви правила, свързано с дълбоко преживяно съжаление. Искрено разкаяние.

Грешни изписвания (3)

  • разкъяние
  • ръзкаяние
  • ръзкъяние

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ка-я-ние
членувано раз-ка-я-ни-е-то
мн.ч. раз-ка-я-ния
членувано раз-ка-я-ни-я-та