каене

Речник на българския език

ка̀ене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • каени
  • каине
  • каини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-е-не
членувано ка-е-не-то
мн.ч. ка-е-ния
членувано ка-е-ни-я-та