поканване

Речник на българския език

пока̀нване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • поканвани
  • поканвъне
  • поканвъни
  • пуканване
  • пуканвани
  • пуканвъне
  • пуканвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-кан-ва-не
членувано по-кан-ва-не-то
мн.ч. по-кан-ва-ния
членувано по-кан-ва-ни-я-та