разкайване

Речник на българския език

разка̀йване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разкайвани
  • разкайвъне
  • разкайвъни
  • ръзкайване
  • ръзкайвани
  • ръзкайвъне
  • ръзкайвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-кай-ва-не
членувано раз-кай-ва-не-то
мн.ч. раз-кай-ва-ния
членувано раз-кай-ва-ни-я-та