комплимент

Речник на българския език

комплимѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. комплимѐнти, (два) комплимѐнта, м. Искрена или неискрена похвала, изказана към някого с цел да го поласкаем или да му доставим удоволствие. Правя комплименти. Получавам комплименти.

Грешни изписвания (3)

  • комплемент
  • кумплемент
  • кумплимент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-п-ли-мент
непълен член ком-п-ли-мен-та
пълен член ком-п-ли-мен-тът
мн.ч. ком-п-ли-мен-ти
членувано ком-п-ли-мен-ти-те
бройна форма ком-п-ли-мен-та
звателна форма