хвалене

Речник на българския език

хвалене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • фалене

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хва-ле-не
членувано хва-ле-не-то
мн.ч. хва-ле-ния
членувано хва-ле-ни-я-та