апология

Речник на българския език

аполо̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. аполо̀гии, ж. Неумерена, прекалена възхвала, защита на някого или нещо.

Грешни изписвания (23)

  • апологеа
  • апологеъ
  • апологея
  • апологиа
  • апологиъ
  • апулогеа
  • апулогеъ
  • апулогея
  • апулогиа
  • апулогиъ
  • апулогия
  • ъпологеа
  • ъпологеъ
  • ъпологея
  • ъпологиа
  • ъпологиъ
  • ъпология
  • ъпулогеа
  • ъпулогеъ
  • ъпулогея
  • ъпулогиа
  • ъпулогиъ
  • ъпулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апо-ло-гия
членувано апо-ло-ги-я-та
мн.ч. апо-ло-гии
членувано апо-ло-ги-и-те
звателна форма