лекота

Речник на българския език

лекота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Сръчност, ловкост, леснина. С лекота върши всичко. Решавам задачи с лекота.
2. Чувство на душевно спокойствие. Лекота на душата.
3. Лекомисленост. Приемам всичко с лекота. Гледам на проблемите с лекота.

Грешни изписвания (7)

  • лекотъ
  • лекута
  • лекутъ
  • ликота
  • ликотъ
  • ликута
  • ликутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ко-та
членувано ле-ко-та-та
мн.ч. ле-ко-ти
членувано ле-ко-ти-те
звателна форма