суетене

Речник на българския език

суетѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • соетене
  • соетени
  • соитене
  • соитени
  • суетени
  • суитене
  • суитени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-е-те-не
членувано су-е-те-не-то
мн.ч. су-е-те-ния
членувано су-е-те-ни-я-та