суетя се

Речник на българския език

суетя̀ се непреходен глагол от несвършен вид (тип 174ii) редактиране

Значение

суетѝш се, мин. св. суетѝх се, мин. прич. суетѝл се, несв. Забързано или безсмислено се движа. Суетя се пред огледалото.
същ. суетѐне, ср.

Грешни изписвания (7)

  • соетя се
  • соетя си
  • соитя се
  • соитя си
  • суетя си
  • суитя се
  • суитя си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице су-е-тя су-е-тим
2 лице су-е-тиш су-е-ти-те
3 лице су-е-ти су-е-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице су-е-тих су-е-тих-ме
2 лице су-е-ти су-е-тих-те
3 лице су-е-ти су-е-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице су-е-тях су-е-тях-ме
2 лице су-е-те-ше су-е-тях-те
3 лице су-е-те-ше су-е-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице суетил съм суетила съм суетило съм суетили сме
2 лице суетил си суетила си суетило си суетили сте
3 лице суетил е суетила е суетило е суетили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях суетил бях суетила бях суетило бяхме суетили
2 лице беше суетил беше суетила беше суетило бяхте суетили
3 лице беше суетил беше суетила беше суетило бяха суетили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще суетя ще суетим
2 лице ще суетиш ще суетите
3 лице ще суети ще суетят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм суетил ще съм суетила ще съм суетило ще сме суетили
2 лице ще си суетил ще си суетила ще си суетило ще сте суетили
3 лице ще е суетил ще е суетила ще е суетило ще са суетили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да суетя щяхме да суетим
2 лице щеше да суетиш щяхте да суетите
3 лице щеше да суети щяха да суетят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм суетил щях да съм суетила щях да съм суетило щяхме да сме суетили
2 лице щеше да си суетил щеше да си суетила щеше да си суетило щяхте да сте суетили
3 лице щеше да е суетил щеше да е суетила щеше да е суетило щяха да са суетили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице суетял съм суетяла съм суетяло съм суетели сме
2 лице суетял си суетяла си суетяло си суетели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице суетил съм суетила съм суетило съм суетили сме
2 лице суетил си суетила си суетило си суетили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм суетил била съм суетила било съм суетило били сме суетили
2 лице бил си суетил била си суетила било си суетило били сте суетили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да суетя щяла съм да суетя щяло съм да суетя щели сме да суетим
2 лице щял си да суетиш щяла си да суетиш щяло си да суетиш щели сте да суетите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм суетил щяла съм да съм суетила щяло съм да съм суетило щели сме да сме суетили
2 лице щял си да си суетил щяла си да си суетила щяло си да си суетило щели сте да сте суетили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих суетил бих суетила бих суетило бихме суетили
2 лице би суетил би суетила би суетило бихте суетили
3 лице би суетил би суетила би суетило биха суетили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
су-е-ти су-е-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род су-е-тил
непълен член су-е-ти-лия
пълен член су-е-ти-ли-ят
женски род су-е-ти-ла
членувано су-е-ти-ла-та
среден род су-е-ти-ло
членувано су-е-ти-ло-то
множествено число су-е-ти-ли
членувано су-е-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род су-е-тял
женски род су-е-тя-ла
среден род су-е-тя-ло
множествено число су-е-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род су-е-тящ
непълен член су-е-тя-щия
пълен член су-е-тя-щи-ят
женски род су-е-тя-ща
членувано су-е-тя-ща-та
среден род су-е-тя-що
членувано су-е-тя-що-то
множествено число су-е-тя-щи
членувано су-е-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

су-е-тей-ки